Пълното име на църквата е „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“. Това е вторият по големина православен храм в гр. Видин. Църквата се намира в двора на митрополитския комплекс в близост до крайдунавския парк. Църквата е построена на мястото на старата камбанария и пристройка към църква „Св. Пантелеймон“.
Обща информация
Църквата е обявена за паметник на културата в Държавен вестник бр.84 от 31.10.1975 г.
През 1926 г. старата църква „Св. Никола Нови“, камбанарията и стената, ограждаща църквата „Св. Пантелеймон“ са разрушени и на тяхното място е построен сегашният храм „Св. Николай Мирликийски чудотворец“. За неговото построяване видинският митрополит Неофит лично събира над 300 хиляди златни лева. Заслуга има и архимандрит Евгений — председател на църковното настоятелство. В църквата е поставена паметна плоча от черен мрамор с имената на 34 дарители и други 9 имена, изписани над един от страничните портали.
Църквата е проектирана от арх. Коста Николов, който лично ръководи строителството. В него участвуват арх. Илия Попов и строителят предприемач Васил Гюдеров с главен майстор Асен Аврамов. За строителството софийските търговци Балабанови изпращат дар 10 вагона с чамов материал.
Строителството започва на 17 октомври 1926г., а тържественото освещаване на храма става на 19 октомври 1930г. от видинския митрополит Неофит.
Църквата е трикорабна кръстокуполна, с една апсида и притвор, чийто облик отвън се подчертава от голям купол, две кули, разположени симетрично над централния вход, и раздвижени фасади с множество кръгли и сводести прозорци.
Освен задна галерия за хора, в нея има и две странични галерии. Стените са изцяло изографисани. В засводена ниша над южния вход е образът на св. Николай, изпълнен в мозайка. Тя вероятно е изработена в Берлин по подобие на Антим І върху неговия мавзолей.
Отвътре храмът е изцяло изографисан от софийските художници Господин Желязков и Филип Филипов. Иконостасът е с висока художествена стойност. В страничните кораби има много икони. Реставрация на стенописите е извършена през 2009г.
Днес църквата „Св. Николай“ се намира в комплекса от сгради: църквата „Св. Пантелеймон“ (1634 година), палатата на Видинската митрополия (1924 година), мавзолеят на Антим I (1934 година) и епархийското училище (1926 година).
Състоянието на църквата е добро, осигурен е свободен достъп за посетители.
Личности
Антим I става през 1868 Видински митрополит. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 г.
На 16 февруари (28 февруари нов стил) 1872 г. е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаването на въстанието.
През април 1877 г. по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен в резултат на обща амнистия (март 1878), поема ръководството на Видинската митрополия. След завръщането си в България е председател на Учредителното събрание и на I Велико народно събрание (1879).
По време на Сръбско-българската война от 1885 година и сръбската обсада на Видинската крепост комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на р. Дунав, в отсрещния румънски град Калафат. Митрополитът отхвърля предложението с думите:
„Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска “
Мавзолеят на екзарх Антим I се намира в двора на Видинската митрополия.
Антим І почива на 1 декември 1888 г.
